27.06.2008 г., 13:55

Ще остана там

1.2K 0 10
С признателност към Layla за провокацията.

Прозорецът е невъзможно бял
и слънцето, натегнало от нега,
се взира в коленете ти през него.
Изчезвайки на запад, отмаляло
с последен лъч погали ги без свян...
Изтръпнали, настръхнало се свиха
и помежду си залезите скриха,
запалени от устните! Пиян
от влагата в извивките попила
на тялото, потърсих ги без срам
и в тях се влях, и ще остана там
като в олтар, молитвено безсилен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...