Прозорецът е невъзможно бял и слънцето, натегнало от нега, се взира в коленете ти през него. Изчезвайки на запад, отмаляло с последен лъч погали ги без свян... Изтръпнали, настръхнало се свиха и помежду си залезите скриха, запалени от устните! Пиян от влагата в извивките попила на тялото, потърсих ги без срам и в тях се влях, и ще остана там като в олтар, молитвено безсилен.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.