Ще отроня сълза
Ще отроня сълза и ще я изпратя по вятъра,
за да измине онзи дълъг път – като отронена
въздишка на душата – преминала през
трудния път и в битките с мрака,
все повече докосва себе си...
Ще отроня сълза по-чиста от бисер,
ще блести в утринта на новия ден,
ще се стопли от слънцето
и ще докосне душата...
И тогава като звезден миг ще заблести
със цветовете на дъгата в търсене
на истините, за света, за себе си
и земната си мисия...
Ще заблести в небето в прегръдката на вятъра
и бисерна въздишка ще се понесе във всемира
за трепета в душата, за мислите, за безценните
житейски уроци и за мечтите изумрудени...
И бисерна сълза приютих в душата си...
За да помня, за да има надежда в сърцето ми,
и смело по звездния път да вървя –
родена сълза във самото сърце на вселената...
Катя Джамова
31. 03.2018г
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
