Ще паля свещи и ще замръзвам от студ!
Не виждаш ли, че плача?
Че пазя място всеки ден за теб?
Казах – никога не съм обичала толкова,
нито изпадала в момента нелеп.
Но върви! Сълзите ми стигат
да бъда една достойна жена,
запазила и гордост, и име,
но все пак безбожно сама…
Ще изстрадам всичко отминало,
в безсънните нощи, утешавайки друг.
Ще се връщам при всичко загинало,
ще паля свещи и ще замръзвам от студ!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Стоянова Всички права запазени
