Не виждаш ли, че плача?
Че пазя място всеки ден за теб?
Казах – никога не съм обичала толкова,
нито изпадала в момента нелеп.
Но върви! Сълзите ми стигат
да бъда една достойна жена,
запазила и гордост, и име,
но все пак безбожно сама…
Ще изстрадам всичко отминало,
в безсънните нощи, утешавайки друг.
Ще се връщам при всичко загинало,
ще паля свещи и ще замръзвам от студ!
© Надя Стоянова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
