Patrizzia (Надежда Ангелова)
2250 18479
12.05.2020 г., 13:26 ч.  

Ще превали...И ще ми мине... 

  Поезия » Философска
514 9 12

Умът ми патки не пасе,
косата стигна ми до кръста,
но знам ли докога ще се
измерва паметта по ръста.


Докато ми кроят каскет,
главата ми е сред звездите...
И нека шепнат : "Луд поет"!
Мълча си - никой не ме пита.

 

И като стар краставичар,
на пръсти триковете зная,
за всяка болка имам цяр,
но все се чудя и се мая -

 

дали защото все мълчах,
а имаше какво да кажа,
накрая май и онемях
и съдят ме - по амбалажа.

 

А амбалажът ми е прост -
бодлива дреха - от коприва
и всяка дума  -  като кост,
все в криво гърло им отива.

 

Такава - дребна се родих
и все за тях съм с крива мяра.
С магарешки инат и стих,
си мъкна цял живот самара...

 

Прегризвам грубите юзди,
избягвам жилавата пръчка.
Потайно любовта гнезди,
във всяка моя тънка бръчка.

 

Човек ли съм, или не съм?
Май не по техните аршини.
Вали в душата, тътне гръм...
Ще превали...И ще ми мине...

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??