Ще превали...И ще ми мине...
Умът ми патки не пасе,
косата стигна ми до кръста,
но знам ли докога ще се
измерва паметта по ръста.
Докато ми кроят каскет,
главата ми е сред звездите...
И нека шепнат : "Луд поет"!
Мълча си - никой не ме пита.
И като стар краставичар,
на пръсти триковете зная,
за всяка болка имам цяр,
но все се чудя и се мая -
дали защото все мълчах,
а имаше какво да кажа,
накрая май и онемях
и съдят ме - по амбалажа.
А амбалажът ми е прост -
бодлива дреха - от коприва
и всяка дума - като кост,
все в криво гърло им отива.
Такава - дребна се родих
и все за тях съм с крива мяра.
С магарешки инат и стих,
си мъкна цял живот самара...
Прегризвам грубите юзди,
избягвам жилавата пръчка.
Потайно любовта гнезди,
във всяка моя тънка бръчка.
Човек ли съм, или не съм?
Май не по техните аршини.
Вали в душата, тътне гръм...
Ще превали...И ще ми мине...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
