22.11.2021 г., 22:00

Ще питам вас

897 0 3

Какво да му обичаш на света
и на краткия, проклет живот,
щом пред теб протегнатата длан,
зад гърба ти точи нож?

Какво да му обичаш на света,
където срамота е да си беден
и се бием за последната кора?
На война ли сме или живеем?

Защо да чакаш утрешния ден,
когато няма да е по-различен?
Различен ще си само ти и променен,
защото си научен да не чакаш нищо.

Кажи, какво да му обичаш на света,
където посрещат по джоба,
грях е да носиш невинна душа,
а хората забравиха да бъдат хора?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бисерка Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много силно, талантливке! Ама слушай сега, аз също така съм си мислил, и накрая реших да си нося невинната душа (хах, казал той, че бил невинен, сега, разбираш ме какво имам предвид) и какво като много народ мисли само с доларчета или левчета. Мани ги тях! Гледай тези, които са искрени... ако нема такива край тебе, нали съм ти казвал -- в огледалото, разговор със себе си, приятен, забавен, какъвто искаш. Аз съм тъй! Звучи чалнато, ама какво да се правя. Хихи. Гуш, Бисе! 💜
  • Всеки ден ни е подарен от Бога и е чудо, но отношенията между хората често не са основани на вяра, надежда и любов, защото любовта е оскъдняла между хората. Но винаги ще имаме добри и мили спътници по житейския си път, защото Бог ни ги изпраща, за да ни е по-леко
  • Така е, но има любими същества, които са света за нас, така че обичай, а светът взе си е един и същ, само дето хората се променят!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...