rumbic (Руми)
329 4734
7.11.2017 г., 12:50 ч.

Ще помня! 

  Поезия
620 12 22

Написах ти писмо! Не го изпратих!

Разказвах там за толкова неща!

Не знам защо, навярно се уплаших, 

като че ли настъпва краят на света!

 

Припомних си красивото ни детство

и плаках дълго, дълго след това,

завърнах се на първата ни среща 

а там, намерих своята душа!

 

Самотна! Не! Тя просто си мълчеше,

навярно теб е чакала така!

И споменът, той също там стоеше,

прегърна ме и тръгна след това!

© Руми Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Силве!
  • Поздравления, Руми! Прекрасен стих!
  • Вили, благодаря ти!
  • Поздравявам те и аз, Руми, за прекрасното и мило стихче.
  • Благодаря ви, приятели, вашето внимание ме стопля!
  • Прекрасно е, когато с нежност ни докоснат спомените.Поздравления за прекрасния стих
  • Добре, че имаме тази възможност, Руми - да помним. Чудесният ти стих отива в любими. Поздрави!
  • Който няма спомени,значи не е живял....А Руми,това е твойта запазена марка-носталгия по миналото!Затова стиховете ти докосват,събуждат размисли,и читателя търси аналог със себе си!Но не всеки може да изрази това,което е чувствал...Харесва ми!
  • Страхотно- с малко думи водопад от емоции...Поздрав!
  • Кой не помни първите трепети? За цял живот да. Поздрави!
  • От сърце ви благодаря, приятели! Пожелавам на всички вас една много спокойна вечер!
  • Хареса ми. Поздрави.
  • Е, уникално, Руми!
  • Прекрасно,Руми!Песен!
  • Типично Твое - носталгично, нежно! Поздрав, Руми!
  • Настоящето минава бързо и не го осъзнаваме, бъдещето не ни е известно, за това живеем с миналото. Прекрасен стих, Руми!
  • Прекрасно стихотворение!!
  • Чудесно е Руми!
  • Руми, влезе в сърцето ми този стих! Прекрасен е! В любими. Поздрави!
  • Много красиво стихотворение, Руми! Поезията ти е трогателна и завладява сетивата на читателя! Приеми моите поздравления!
  • Красивото го има винаги там - на онзи светъл остров, наречен Минало. То е незабравимо и огрява като слънце душите ни. Ролята на бъдещето е да ни го припомня, макар понякога и по един парадоксален начин. Бъдещето е като прожекционен екран, на който ние се стремим да прожектираме най-хубавото от това минало. Развълнува ме стиха ти, Руми! Защото чувствам, че мислим еднакво по един много съществен въпрос. Освен това стихът ти е прелестен и отива в Любими!
  • Много е мило, Руми!
Предложения
: ??:??