Вътре съм мокър. Подгизнал.
Липсва ми само ръка
в шепа любов да ме стисне.
Леко. И ще потека.
Искаш ли ти да ме вземеш?
Имаш ли пръсти за мен?
Трябва ти болка. Червена.
Да ме почувстваш със нея.
Другото... колкото - толкова.
Вярвай ми, ще потека!
Но не забравяй за болката.
С нея ще стана река.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Евстатиев Всички права запазени
Такова посрещане - дай Боже всекиму! Страшно ме развълнува, ей... И да не се губиш повече, чуваш ли! Искам те тук! 
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
