Ще прегърна сивия вятър
(посветено)
Ще страдам, приятелю, толкова много,
когато отхвърлиш ме ти,
ще тежат между нас часове от олово,
напомнящи глухо за минали дни.
Не ще се погледнем в очите отново,
уморено без стон ще мълчим,
изтръпнали мисли в душите без слово,
загърнати в сенки, не ще поделим.
Тогаз ще прегърна аз сивия вятър,
като мене останал безпътен, самин -
и той ще ми бъде моят приятел,
да вие на прага на спомен един.
© Сеси Всички права запазени