17.07.2009 г., 2:39

Ще продължаваме да помним

967 1 5

ЩЕ ПРОДЪЛЖАВАМЕ   

      ДА ПОМНИМ

 

Онзи ден един дебил,

на когото бих забил

най-големия шамар,

каза: „Българинът бил –

според него – комплексар.”

Комплексиран, щото той,

рече оня индивид,

в миналото ял е бой

и е дълго ходел бит.

Чужди мачкали били ни,

та затуй сме толкоз свити

и след толкова години

сме със мозъци промити.

Леле, как ни издокара

тоз профан без аналог!

Историк се ужким бара

и народопсихолог?!

Кой на тоя дава рамо

за ефир национален?

Тук едно ще кажа само:

Този тип е криминален!

Тоз кретен и разни други

вредни вам са, но защо?

Щото с главни са заслуги

в прехода към общество.

Общност нацията стана,

„граждани” смени „народа”,

много важна част от плана,

който трябва да проводят.

А пък всички патриоти

етикират ги расисти,

ненорнални, идиоти,

психоболни, чак фашисти.

 

Ний не сме такива, ей!

Туй са техните заблуди!

Както, в стиха, Ботев пей:

„Свестните у нас са луди”.

 

Ние помним Калоян,

Тервел, Крум, Иван Асен,

помним кървавия дан

за земята ни платен.

Помним битките безброй,

носим българската слава –

Одрин, Дойран, Ахелой,

Шипка, Сливница и Драва.

Знаем, нашите деди

не напразно са умрели –

героичните следи

векове са тук ектели.

 

Този отзвук не отеква,

и под иго не рачи,

и до днес се всеки сепва,

щом в сърце му заечи.

Българи сме, всите ние,

твърдо и кораво племе,

не можа да ни надвие

даже някакво си време.

На онези „умове”,

дето казват, че сме малки,

ще им времето рече:

„С мен сравнени, вий сте жалки”.

 

И когато те говорят,

запушете си ушите!

Тези гадове се борят

да пречупят ни душите,

да изтръгнат ни с кинжал,

малкото наличен,

в някой кът у нас остал,

дух патриотичен.

 

Насочете своя слух

към сърца си, що нашепват:

„Аз съм син на Аспарух

и победите ме следват!”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марин Цанков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...