Ще продължаваме да помним
ЩЕ ПРОДЪЛЖАВАМЕ
ДА ПОМНИМ
Онзи ден един дебил,
на когото бих забил
най-големия шамар,
каза: „Българинът бил –
според него – комплексар.”
Комплексиран, щото той,
рече оня индивид,
в миналото ял е бой
и е дълго ходел бит.
Чужди мачкали били ни,
та затуй сме толкоз свити
и след толкова години
сме със мозъци промити.
Леле, как ни издокара
тоз профан без аналог!
Историк се ужким бара
и народопсихолог?!
Кой на тоя дава рамо
за ефир национален?
Тук едно ще кажа само:
Този тип е криминален!
Тоз кретен и разни други
вредни вам са, но защо?
Щото с главни са заслуги
в прехода към общество.
Общност нацията стана,
„граждани” смени „народа”,
много важна част от плана,
който трябва да проводят.
А пък всички патриоти
етикират ги расисти,
ненорнални, идиоти,
психоболни, чак фашисти.
Ний не сме такива, ей!
Туй са техните заблуди!
Както, в стиха, Ботев пей:
„Свестните у нас са луди”.
Ние помним Калоян,
Тервел, Крум, Иван Асен,
помним кървавия дан
за земята ни платен.
Помним битките безброй,
носим българската слава –
Одрин, Дойран, Ахелой,
Шипка, Сливница и Драва.
Знаем, нашите деди
не напразно са умрели –
героичните следи
векове са тук ектели.
Този отзвук не отеква,
и под иго не рачи,
и до днес се всеки сепва,
щом в сърце му заечи.
Българи сме, всите ние,
твърдо и кораво племе,
не можа да ни надвие
даже някакво си време.
На онези „умове”,
дето казват, че сме малки,
ще им времето рече:
„С мен сравнени, вий сте жалки”.
И когато те говорят,
запушете си ушите!
Тези гадове се борят
да пречупят ни душите,
да изтръгнат ни с кинжал,
малкото наличен,
в някой кът у нас остал,
дух патриотичен.
Насочете своя слух
към сърца си, що нашепват:
„Аз съм син на Аспарух
и победите ме следват!”
© Марин Цанков All rights reserved.
