Престане ли сърцето ми да бие
дочуло твойте стъпки да кънти,
то значи вече просто няма ние,
по моя път съм аз, по твоя ти.
Ръцете ми увиснат ли безкрили
и всеки допир почне да боли,
то значи, че сме някъде сгрешили,
сред лутащите в нас: Дали? Или?.
И никаква трагедия и драма,
сред просто устроения ни мир.
Ще бъде зима. Просто ще ме няма,
а после... ще се срещнем най-подир.
Ще бъдеш вятър, аз снежинка лека
която в дланите ти ще заспи.
Любов ли е, не само за човека,
пак ще се срещнем, само потърпи...
© Надежда Ангелова Всички права запазени