25.12.2020 г., 9:58

Ще се завърнеш

1.7K 0 3

В очакване стоя пред храма.

Заключена мълчи вратата,

че тебе още, теб те няма,

а в теб ключът е на мечтата.

 

Без теб не може... Самотата

не би ми дала силна вяра.

Не бих упрекнал с жал съдбата

къде надеждите откара.

 

Аз зная, всичко се повтаря,

кръгът житейски се върти.

Не съществува обич стара,

раздяла само днес гнети.

 

Ще се завърнеш с ключ и в храма

на любовта пак ще сме двама.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...