В очакване стоя пред храма.
Заключена мълчи вратата,
че тебе още, теб те няма,
а в теб ключът е на мечтата.
Без теб не може... Самотата
не би ми дала силна вяра.
Не бих упрекнал с жал съдбата
къде надеждите откара.
Аз зная, всичко се повтаря,
кръгът житейски се върти.
Не съществува обич стара,
раздяла само днес гнети.
Ще се завърнеш с ключ и в храма
на любовта пак ще сме двама.
© Асенчо Грудев Всички права запазени