В очакване стоя пред храма.
Заключена мълчи вратата,
че тебе още, теб те няма,
а в теб ключът е на мечтата.
Без теб не може... Самотата
не би ми дала силна вяра.
Не бих упрекнал с жал съдбата
къде надеждите откара.
Аз зная, всичко се повтаря,
кръгът житейски се върти.
Не съществува обич стара,
раздяла само днес гнети.
Ще се завърнеш с ключ и в храма
на любовта пак ще сме двама.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
