В очакване стоя пред храма.
Заключена мълчи вратата,
че тебе още, теб те няма,
а в теб ключът е на мечтата.
Без теб не може... Самотата
не би ми дала силна вяра.
Не бих упрекнал с жал съдбата
къде надеждите откара.
Аз зная, всичко се повтаря,
кръгът житейски се върти.
Не съществува обич стара,
раздяла само днес гнети.
Ще се завърнеш с ключ и в храма
на любовта пак ще сме двама.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
