16.02.2021 г., 1:21

Ще си запазя болката...

920 1 4

Ще си запазя болката, която

с пироните си остри наранява.

Не бих я дал за скъпоценно злато,

че моя си е и във мен остава.

 

О, болка от любов не се продава.

Не си отива никога и слято

с душата ми по пътя продължава

усещайки я като нещо свято.

 

Отиде ли си болката в забрава

ще стане ли сърцето по- богато?

Една е обичта и се отдава,

дори съдбата да те тика в блато.

 

Макар и с болка, аз не ще изтлея,

че без любов не мога да живея.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...