Ще си запазя болката, която
с пироните си остри наранява.
Не бих я дал за скъпоценно злато,
че моя си е и във мен остава.
О, болка от любов не се продава.
Не си отива никога и слято
с душата ми по пътя продължава
усещайки я като нещо свято.
Отиде ли си болката в забрава
ще стане ли сърцето по- богато?
Една е обичта и се отдава,
дори съдбата да те тика в блато.
Макар и с болка, аз не ще изтлея,
че без любов не мога да живея.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
