Ще си запазя болката, която
с пироните си остри наранява.
Не бих я дал за скъпоценно злато,
че моя си е и във мен остава.
О, болка от любов не се продава.
Не си отива никога и слято
с душата ми по пътя продължава
усещайки я като нещо свято.
Отиде ли си болката в забрава
ще стане ли сърцето по- богато?
Една е обичта и се отдава,
дори съдбата да те тика в блато.
Макар и с болка, аз не ще изтлея,
че без любов не мога да живея.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
