Ще си запазя болката, която
с пироните си остри наранява.
Не бих я дал за скъпоценно злато,
че моя си е и във мен остава.
О, болка от любов не се продава.
Не си отива никога и слято
с душата ми по пътя продължава
усещайки я като нещо свято.
Отиде ли си болката в забрава
ще стане ли сърцето по- богато?
Една е обичта и се отдава,
дори съдбата да те тика в блато.
Макар и с болка, аз не ще изтлея,
че без любов не мога да живея.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
