9.05.2012 г., 16:48

Ще си затрая до... нощеска

835 0 4

На вишните за късния цъфтеж

не нося никаква вина.

Добре ще бъде, ако разбереш,

че истината е една.

 

Не знам къде зимуват раците

във този ведър майски час.

И на жена ти за мераците

не мога да ти кажа аз.

 

Не съм наясно и със кризата,

тук трябва ум на финансист.

Спокойно си износвай ризите,

изтънчен сноб и атеист.

 

Озоновата дупка няма как

със облак да закърпя днес.

С обуща лъскави - същински лак,

ти гониш своя интерес.

 

Подминал на съдбата знаците,

към мен не гледай със насмешка.

И на жена ти за мераците,

ще си затрая до... нощеска.


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хей какво настроение ми донесе страничката ти! Много точно,много ми хареса и........краят ХА ХА!
  • За такъв стих - толкова. Ако искаш повече - постарай се.
    И ако не ги работиш стиховете, а само ги пишеш - може и да няма това "повече".
  • Хаха...само това ли измисли бе, Ена...очаквах повече от теб
    ...и аз не си "работя" стиховете, пиша ги
  • Нагласен, скалъпен, добре работен стих в чисто техническо отношение.
    Не вълнува, обаче, с нищо - банална тематика, его и кофти тон...
    Като цяло - тъмнее ми нещо...

    "И на жена ти за мераците,
    ще си затрая до... нощеска."

    А аз ще си затрая да коментирам повече

    Основната идея ли е това?
    Не, че не може да е, само информативно, защото се подчертава два пъти в стиха, де...

    Господи, и такова чудо доживях да прочета!!!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...