9.05.2012 г., 16:48 ч.

Ще си затрая до... нощеска 

  Поезия
672 0 4

На вишните за късния цъфтеж

не нося никаква вина.

Добре ще бъде, ако разбереш,

че истината е една.

 

Не знам къде зимуват раците

във този ведър майски час.

И на жена ти за мераците

не мога да ти кажа аз.

 

Не съм наясно и със кризата,

тук трябва ум на финансист.

Спокойно си износвай ризите,

изтънчен сноб и атеист.

 

Озоновата дупка няма как

със облак да закърпя днес.

С обуща лъскави - същински лак,

ти гониш своя интерес.

 

Подминал на съдбата знаците,

към мен не гледай със насмешка.

И на жена ти за мераците,

ще си затрая до... нощеска.


 

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хей какво настроение ми донесе страничката ти! Много точно,много ми хареса и........краят ХА ХА!
  • За такъв стих - толкова. Ако искаш повече - постарай се.
    И ако не ги работиш стиховете, а само ги пишеш - може и да няма това "повече".
  • Хаха...само това ли измисли бе, Ена...очаквах повече от теб
    ...и аз не си "работя" стиховете, пиша ги
  • Нагласен, скалъпен, добре работен стих в чисто техническо отношение.
    Не вълнува, обаче, с нищо - банална тематика, его и кофти тон...
    Като цяло - тъмнее ми нещо...

    "И на жена ти за мераците,
    ще си затрая до... нощеска."

    А аз ще си затрая да коментирам повече

    Основната идея ли е това?
    Не, че не може да е, само информативно, защото се подчертава два пъти в стиха, де...

    Господи, и такова чудо доживях да прочета!!!
Предложения
: ??:??