May 9, 2012, 4:48 PM

Ще си затрая до... нощеска

  Poetry
834 0 4

На вишните за късния цъфтеж

не нося никаква вина.

Добре ще бъде, ако разбереш,

че истината е една.

 

Не знам къде зимуват раците

във този ведър майски час.

И на жена ти за мераците

не мога да ти кажа аз.

 

Не съм наясно и със кризата,

тук трябва ум на финансист.

Спокойно си износвай ризите,

изтънчен сноб и атеист.

 

Озоновата дупка няма как

със облак да закърпя днес.

С обуща лъскави - същински лак,

ти гониш своя интерес.

 

Подминал на съдбата знаците,

към мен не гледай със насмешка.

И на жена ти за мераците,

ще си затрая до... нощеска.


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Никифоров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хей какво настроение ми донесе страничката ти! Много точно,много ми хареса и........краят ХА ХА!
  • За такъв стих - толкова. Ако искаш повече - постарай се.
    И ако не ги работиш стиховете, а само ги пишеш - може и да няма това "повече".
  • Хаха...само това ли измисли бе, Ена...очаквах повече от теб
    ...и аз не си "работя" стиховете, пиша ги
  • Нагласен, скалъпен, добре работен стих в чисто техническо отношение.
    Не вълнува, обаче, с нищо - банална тематика, его и кофти тон...
    Като цяло - тъмнее ми нещо...

    "И на жена ти за мераците,
    ще си затрая до... нощеска."

    А аз ще си затрая да коментирам повече

    Основната идея ли е това?
    Не, че не може да е, само информативно, защото се подчертава два пъти в стиха, де...

    Господи, и такова чудо доживях да прочета!!!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...