11.03.2017 г., 20:58

Ще светя

1K 2 6

Днес вдигнах поредната стена

на пътя между мен и тебе. 

Душата ми се сгуши във сълза, 

и потече безутешно към Вселената.

Към звездите на нощното небе, 

и те - сираци - светят, но не топлят.

Като малко изоставено сърце, 

забодено на връх света самотно.

Дали и те примигват от тъга? 

Дали не се опитват да ни кажат, 

че вечността е просто светлина,

изпратен зов за близост от безкрая?

Огледах се, в милионите звезди, 

безстрашно споделили самотата

с милиони всепроникващи лъчи.

Ще светя, милички, ще ви дочакам... 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • По много магически начин, ме грабна! Мога да усетя силата ,на всяка дума! Вярвам,че е "изровено" от дълбините на море от сложни въпроси и прости отговори...Те нещата..Просто звучат ,така! Успех
  • Хареса ми...
  • Много ми хареса! Поздрави, Деси!
  • Деси,имаш точни попадения:"...изпратен зов за близост от безкрая?","... безстрашно споделили самотата."И оптимистичен завършек,който очертава цялата картина.Браво,радвам се за теб!😍
  • Чудесно!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...