11.03.2017 г., 20:58

Ще светя

1K 2 6

Днес вдигнах поредната стена

на пътя между мен и тебе. 

Душата ми се сгуши във сълза, 

и потече безутешно към Вселената.

Към звездите на нощното небе, 

и те - сираци - светят, но не топлят.

Като малко изоставено сърце, 

забодено на връх света самотно.

Дали и те примигват от тъга? 

Дали не се опитват да ни кажат, 

че вечността е просто светлина,

изпратен зов за близост от безкрая?

Огледах се, в милионите звезди, 

безстрашно споделили самотата

с милиони всепроникващи лъчи.

Ще светя, милички, ще ви дочакам... 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • По много магически начин, ме грабна! Мога да усетя силата ,на всяка дума! Вярвам,че е "изровено" от дълбините на море от сложни въпроси и прости отговори...Те нещата..Просто звучат ,така! Успех
  • Хареса ми...
  • Много ми хареса! Поздрави, Деси!
  • Деси,имаш точни попадения:"...изпратен зов за близост от безкрая?","... безстрашно споделили самотата."И оптимистичен завършек,който очертава цялата картина.Браво,радвам се за теб!😍
  • Чудесно!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...