melian4eto (Деси)
77 16
Mar 11, 2017, 8:58 PM

Ще светя 

  Poetry » Phylosophy
662 2 6

Днес вдигнах поредната стена

на пътя между мен и тебе. 

Душата ми се сгуши във сълза, 

и потече безутешно към Вселената.

Към звездите на нощното небе, 

и те - сираци - светят, но не топлят.

Като малко изоставено сърце, 

забодено на връх света самотно.

Дали и те примигват от тъга? 

Дали не се опитват да ни кажат, 

че вечността е просто светлина,

изпратен зов за близост от безкрая?

Огледах се, в милионите звезди, 

безстрашно споделили самотата

с милиони всепроникващи лъчи.

Ще светя, милички, ще ви дочакам... 

 

© Деси All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • По много магически начин, ме грабна! Мога да усетя силата ,на всяка дума! Вярвам,че е "изровено" от дълбините на море от сложни въпроси и прости отговори...Те нещата..Просто звучат ,така! Успех
  • Хареса ми...
  • Много ми хареса! Поздрави, Деси!
  • Деси,имаш точни попадения:"...изпратен зов за близост от безкрая?","... безстрашно споделили самотата."И оптимистичен завършек,който очертава цялата картина.Браво,радвам се за теб!😍
  • Чудесно!
  • Браво Деси, прекрасно написано, с много нежно чувство!
Random works
: ??:??