14.11.2022 г., 9:14 ч.  

Ще те погаля, облак ще ти хвана... 

  Поезия » Друга
578 4 13

Дали когато няма да ме има,
ще плаче някой? Моля те, недей!
Аз ще съм тук, но в песен и сред зима,
ще будя някой сбъркан чичопей.

Хвърли я, чуй жалейката! Веднага!
За мене  кръст не слагай, нито креп
от луди, знаеш и смъртта, че бяга,
и с всеки стих ще бъда тук, до теб.

Щом сипне утро и очи притвори,
Луната - премаляла и заспи,
и премета небесните си двори,
ще чакам там, под старите липи.

Ако запее весело фонтана,
ще чуеш мене – лудата глава.
Ще те погаля, облак ще ти хвана...
И ще си тръгна тихо след това.

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??