Ще те потърся
в жарта от слънчеви лъчи,
ще те загледам в хилядното ято
на птиците с политнали мечти.
Ще те потърся в пролетния дъжд,
разляла красотата си на капки,
във локвите, танцуваща със мъж,
споделяща от тайните си малки...
Ще те потърся в късна есен,
със вятъра тревожно бягаща,
подреждаща листа във песен,
притихнала с мелодия залязваща...
Ще те потърся в зимата студена,
беряща тихо ледени цветя,
със бели пръсти на цигулка свиреща,
заспиваща в студена тишина...
И най-накрая тук ще те намеря,
събрала спомена от всичко до сега,
притихнала на рамото ми прелестна,
разказваща за пътя търсен... от страстта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Зафиров Всички права запазени
