Ще те потърся
в жарта от слънчеви лъчи,
ще те загледам в хилядното ято
на птиците с политнали мечти.
Ще те потърся в пролетния дъжд,
разляла красотата си на капки,
във локвите, танцуваща със мъж,
споделяща от тайните си малки...
Ще те потърся в късна есен,
със вятъра тревожно бягаща,
подреждаща листа във песен,
притихнала с мелодия залязваща...
Ще те потърся в зимата студена,
беряща тихо ледени цветя,
със бели пръсти на цигулка свиреща,
заспиваща в студена тишина...
И най-накрая тук ще те намеря,
събрала спомена от всичко до сега,
притихнала на рамото ми прелестна,
разказваща за пътя търсен... от страстта!
© Георги Зафиров All rights reserved.
