2.02.2019 г., 0:10

Ще Те Спасим!

784 0 0

Ний хвърлихме
Изхвърлихме

В очи със сълзи
Те захвърлихме

Ний плакахме
И плакахме
Да се оправиш
Ние чакахме
 

Бездомни скитахме
И се опитахме

Да те забравам ние

На туй не разчитахме

 

Но как ще се справим

Теб как ще те забравим

Родино ми прекрасна

Не ще те ний оставим

 

Как сме ние толкоз време

Били знатно слято племе

Токоз време да не разберем

Всеки че чака да те вземе

 

Повече ни тъй не мъчи

Знам, че все още не личи

Но измъчени българите

Вече пак си имаме очи


От бившите наши думи мръсни
Ще те изчистим, с действия късни
Ще те спасим, още има надежда
Преди сърцето родно да замръзне

Ний държали сме се неумело
Но ще продължим напреде смело
Заедно ще теб, Българийо, спасим
Туй ще е нашето най-свято дело
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ок ок Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...