Ний хвърлихме
Изхвърлихме
В очи със сълзи
Те захвърлихме
Ний плакахме
И плакахме
Да се оправиш
Ние чакахме
Бездомни скитахме
И се опитахме
Да те забравам ние
На туй не разчитахме
Но как ще се справим
Теб как ще те забравим
Родино ми прекрасна
Не ще те ний оставим
Как сме ние толкоз време
Били знатно слято племе
Токоз време да не разберем
Всеки че чака да те вземе
Повече ни тъй не мъчи
Знам, че все още не личи
Но измъчени българите
Вече пак си имаме очи
От бившите наши думи мръсни
Ще те изчистим, с действия късни
Ще те спасим, още има надежда
Преди сърцето родно да замръзне
Ний държали сме се неумело
Но ще продължим напреде смело
Заедно ще теб, Българийо, спасим
Туй ще е нашето най-свято дело
© Ок ок All rights reserved.