От скоро отделям много време, за да мисля за теб. Не знам защо го правя, но е несъзнателно. Прости ми, но още ме вълнуваш, усещам сърцето си как бие до пръсване, когато те видя. Правя се, че не те познавам и това ме наранява. Боли ме и - повярвай ми - искам и теб да те боли, но, уви, знам, че не ти пука. Но спирам вече да говоря, защото не намирам думи, тръгвам си и не ще се обърна назад. Наранено е сърцето ми, тъмно е пред очите ми, но ще открия светлината, която търся и ще те забравя! |
© Кристина Всички права запазени