Щом цъфне дъхавият глог
Щом цъфне дъхавият глог
Щом цъфне дъхавият глог
и надеждата ме сгрее,
наливат плодчетата сок,
а духът ми пак се рее...
Мисълта ми тъй свенлива
не спира, идва като сън.
Искам го, а тъй не бива,
елф някакъв ли пее вън...
И никой друг не ми е мил,
искам аз да го обая.
Дали той в себе си е скрил
свят за мен - о, аз не зная...
Нека бъда заслепена
от сладко – влюбени лъчи...
Ако бъда уязвена,
то за какво са ми очи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Асенова Всички права запазени
