Щом вратата отвори любимата Юлия

24.02.2022 г., 19:13 ч.

Поезия

184 0 3

Любовта е сълза под очите на дама,

под които сияе чаровно червилото.

Любовта е творба и отворена рана.

Всеки поглед на нея изглежда ѝ мило.

Любовта е хлапак и приятел на слънцето.

Ние мислим, че с него животът чудесен е,

но заплаче ли пак – непоискано зрънце –

се потапям дълбоко в потока словесен.

Любовта е утроба, в която вселената

е посяла искри на душевни галактики.

Любовта е земя – от онази, свещената –

и красива игра. Тя се учи на практика.

Любовта е жена, а очите – пресъхнали.

Тя ме вика в нощта. Нея всички сме чули.

Сутринта съм роса и тъгата ми глъхне,

щом вратата отвори любимата Юлия.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.