Щом вратата отвори любимата Юлия
Любовта е сълза под очите на дама,
под които сияе чаровно червилото.
Любовта е творба и отворена рана.
Всеки поглед на нея изглежда ѝ мило.
Любовта е хлапак и приятел на слънцето.
Ние мислим, че с него животът чудесен е,
но заплаче ли пак – непоискано зрънце –
се потапям дълбоко в потока словесен.
Любовта е утроба, в която вселената
е посяла искри на душевни галактики.
Любовта е земя – от онази, свещената –
и красива игра. Тя се учи на практика.
Любовта е жена, а очите – пресъхнали.
Тя ме вика в нощта. Нея всички сме чули.
Сутринта съм роса и тъгата ми глъхне,
щом вратата отвори любимата Юлия.
© Димитър Драганов All rights reserved.
