Благодаря ти, че те има!...
И вече толкова години
в сърцата ни си ти, Родино,
със синоним на твойто име.
На този ден венци и свещи
пред паметника всеки слага
и следва стъпките горещи
до твоето бесило славно.
Отгоре виждаш ли, ти - Левски,
как лобното ти място чисто
в деня на твойта смърт човешка
с кордон опасват обелиска?
И как избранници с покани
прекрачват тежката верига,
по-алчни от онез тирани,
срещу които знаме вдигна?
И как за гроба твой днес спорят
писатели и историци,
а в парламента си говорят
продажни, скверни политици?
Народът ни на бунт се вдига
за ток, за хляба протестират
и твоите завети стигат
за правдата си да умират.
Наследниците твои тук са,
потягат челните редици.
На рупора аз слагам букса
от блеснали небесни жици.
И словото ти гръмогласно
над улици и над площади
се лее, безпределно ясно
и буни духовете млади.
© Елена Всички права запазени