12.05.2010 г., 6:56 ч.

Щура луна 

  Поезия » Друга
818 0 18

Ей я, тази щура луна!

Пак търкулна се надолу, по пътя.

И ми смигва, и вика: Ела!

Тук при мен, досами висините.

 

Ей я, тази пълна Луна!

Все се мисли за медена пита.

И ми махва за поздрав така,

сякаш казва: от мене опитай!

 

Ей я, тази щура луна!

Все на мен ли така се изплезва?!

После хуква, незнайно къде,

и сама –накъдето й видят очите...

 

© Нели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??