Обичам тази нощ проклета.
Която спуска се като мъгла.
Обичам огнени небета.
Кажи ми, скъпа, пиеш ли сама?
Обичам гъсто вино и смокини.
И хляб със сирене и лук.
Кажи ми и след сто години,
ще мислиш ли отново, че съм друг?
Кажи ми мила, нощем спиш ли?
Да се напия и да те спася.
Отново пак те губя в мисли.
Обичам да те съживя... ...