Щурче
Обичам тази нощ проклета.
Която спуска се като мъгла.
Обичам огнени небета.
Кажи ми, скъпа, пиеш ли сама?
Обичам гъсто вино и смокини.
И хляб със сирене и лук.
Кажи ми и след сто години,
ще мислиш ли отново, че съм друг?
Кажи ми мила, нощем спиш ли?
Да се напия и да те спася.
Отново пак те губя в мисли.
Обичам да те съживя...
Кажи ми, ето, мина Май,
годините изнизаха се в мрака.
Кажи, дали превита на кравай,
някога за мене плака?
Кажи! Недей, не се срамувай!
Всеки плаче, някога в нощта.
Кажи ми и не се страхувай.
Страшна е единствено смъртта.
Кажи! Да знаеш, те не спират...
Гласовете... Но съм мъж.
Всеки ден страхливите умират.
Но смелите, умират по веднъж!
Обичам да я виждам, как се вее.
Косата ти... Не може да се спре.
Кажи, не чу ли вечерта да пее,
под възглавницата ти едно щурче?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лебовски Всички права запазени
