Lebovski (Лебовски)
186 376
13.06.2017 г., 22:02 ч.

Щурче 

  Поезия
996 6 7

Обичам тази нощ проклета.

Която спуска се като мъгла.

Обичам огнени небета.

Кажи ми, скъпа, пиеш ли сама?

 

Обичам гъсто вино и смокини.

И хляб със сирене и лук.

Кажи ми и след сто години,

ще мислиш ли отново, че съм друг?

 

Кажи ми мила, нощем спиш ли?

Да се напия и да те спася.

Отново пак те губя в мисли.

Обичам да те съживя...

 

Кажи ми, ето, мина Май,

годините изнизаха се в мрака.

Кажи, дали превита на кравай,

някога за мене плака?

 

Кажи! Недей, не се срамувай!

Всеки плаче, някога в нощта.

Кажи ми и не се страхувай.

Страшна е единствено смъртта.

 

Кажи! Да знаеш, те не спират...

Гласовете... Но съм мъж.

Всеки ден страхливите умират.

Но смелите, умират по веднъж!

 

Обичам да я виждам, как се вее.

Косата ти... Не може да се спре.

Кажи, не чу ли вечерта да пее,

под възглавницата ти едно щурче?

© Лебовски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??