Щурче
Обичам тази нощ проклета.
Която спуска се като мъгла.
Обичам огнени небета.
Кажи ми, скъпа, пиеш ли сама?
Обичам гъсто вино и смокини.
И хляб със сирене и лук.
Кажи ми и след сто години,
ще мислиш ли отново, че съм друг?
Кажи ми мила, нощем спиш ли?
Да се напия и да те спася.
Отново пак те губя в мисли.
Обичам да те съживя...
Кажи ми, ето, мина Май,
годините изнизаха се в мрака.
Кажи, дали превита на кравай,
някога за мене плака?
Кажи! Недей, не се срамувай!
Всеки плаче, някога в нощта.
Кажи ми и не се страхувай.
Страшна е единствено смъртта.
Кажи! Да знаеш, те не спират...
Гласовете... Но съм мъж.
Всеки ден страхливите умират.
Но смелите, умират по веднъж!
Обичам да я виждам, как се вее.
Косата ти... Не може да се спре.
Кажи, не чу ли вечерта да пее,
под възглавницата ти едно щурче?
© Лебовски All rights reserved.
