Слънцето разтваря над мен
янтарно-златистия си ден,
в снега сребрист отразен
като октава от зимен рефрен.
Мигът се е спрял вцепенен,
студът дори спи уморен,
само ветрец тих и смутен
душата ми рови – къде е,
щурчето твое, къде е...?
© Валентин Василев Всички права запазени