Щурчо и мравка
Щурчо мравката поглежда,
тихичко шепти, нарежда:
- Мравке, ти си работлива
и си много пестелива,
жито в дълга, люта зима,
нека и за двама има.
Затова и всеки ден
работи ти вместо мен.
Да работя не умея,
затова ще ти попея.
Мравка Щурчо си прегръща
и така му тя отвръща:
- Щурчо, ти не се сърди,
а по пътя си иди.
Трябва да го разбереш,
че не можеш да ядеш,
щом не тръгваш сам да дириш
житце, а пък само свириш.
Ако събереш, ще имаш,
зимата от там ще взимаш.
И поуката каква е?
Че не трябва да нехае,
Щурчо или точно ти,
затова и работи.
тихичко шепти, нарежда:
- Мравке, ти си работлива
и си много пестелива,
жито в дълга, люта зима,
нека и за двама има.
Затова и всеки ден
работи ти вместо мен.
Да работя не умея,
затова ще ти попея.
Мравка Щурчо си прегръща
и така му тя отвръща:
- Щурчо, ти не се сърди,
а по пътя си иди.
Трябва да го разбереш,
че не можеш да ядеш,
щом не тръгваш сам да дириш
житце, а пък само свириш.
Ако събереш, ще имаш,
зимата от там ще взимаш.
И поуката каква е?
Че не трябва да нехае,
Щурчо или точно ти,
затова и работи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иванка Морарова Всички права запазени
