Tzvetna (Цвета Иванова)
267 306
11.02.2017 г., 17:40 ч.

Щурец в сърцето 

  Поезия
468 4 10


Тук няма да се връщам, затова
последните си спомени изтривам
и в острата посърнала трева,
преливам от тъгата си горчива.

 

А гледките избождат ме с очи,
катурват се по склона и умират.
След грохота, когато се смълчи,
по вените ми пулсът им вибрира.

 

Взривява ме до камъни и пръст,
до боров мед и сока на къпини
и всичките щурци околовръст
в сърцето ми се сгушват без причина.

 

Магията е само да простя,
земята не разбира, че съм чужда.
Това, което чувствайки видях,
най-истинските спомени събужда.

 

И този дар е толкова красив!
Какво, че нямам дом, за да се върна.
Едно щурче ми стига, че спасих,
и някого, когото да прегърна.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??