Feb 11, 2017, 5:40 PM

Щурец в сърцето 

  Poetry
467 4 10


Тук няма да се връщам, затова
последните си спомени изтривам
и в острата посърнала трева,
преливам от тъгата си горчива.

 

А гледките избождат ме с очи,
катурват се по склона и умират.
След грохота, когато се смълчи,
по вените ми пулсът им вибрира.

 

Взривява ме до камъни и пръст,
до боров мед и сока на къпини
и всичките щурци околовръст
в сърцето ми се сгушват без причина.

 

Магията е само да простя,
земята не разбира, че съм чужда.
Това, което чувствайки видях,
най-истинските спомени събужда.

 

И този дар е толкова красив!
Какво, че нямам дом, за да се върна.
Едно щурче ми стига, че спасих,
и някого, когото да прегърна.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??