Щурец в сърцето
Тук няма да се връщам, затова
последните си спомени изтривам
и в острата посърнала трева,
преливам от тъгата си горчива.
А гледките избождат ме с очи,
катурват се по склона и умират.
След грохота, когато се смълчи,
по вените ми пулсът им вибрира.
Взривява ме до камъни и пръст,
до боров мед и сока на къпини
и всичките щурци околовръст
в сърцето ми се сгушват без причина.
Магията е само да простя,
земята не разбира, че съм чужда.
Това, което чувствайки видях,
най-истинските спомени събужда.
И този дар е толкова красив!
Какво, че нямам дом, за да се върна.
Едно щурче ми стига, че спасих,
и някого, когото да прегърна.
Цвета Иванова
© Цвета Иванова All rights reserved.
