Шупли 2
старецът
със сивата си шапка
разхожда пролетни врабци
бягам
от мислите на посребрен следобед
слънцето обветрено полита някъде там
където не съм
и няма да бъда
***
Погледни във мен
Погледни във мен
Погледни във мен
впечатана сянка на птица
спомен стихиен
сърце
Погледни във мен -
виж как времето бърза
Погледни във мен
когато е късно...
***
Тя е сърце, Татко мой!
тя плаче с късния пустинен дъжд
милва откраднати мигове
разказва страстите до дъно
обича чуждите мечти
немее в детските очи...
тя ни чака... татко
***
Не сме толкова различни
сърце
в консенсус сме без нея -
не можем
***
Припокриват се сенките
делнични
твърде отляво
е слънцето
тупТИ тупТИ
туп
Ти сърце
***
за да заскитат клетките
прегръщаш
от недохранен миг по-студено
поражда те вятъра
към бащин дом
през рамо не поглеждаш
удивява те смъртта
поощрила
сините гнезда
на всички съмнения
признай си
сърце
***
- Истински не бях -
боли ли те, сърце?
- Боли... боли без нея...
боли със теб...
***
ТИ идваш...
пречупваш ме
СЕГА съм облак...
не сънувам
***
Някой е идвал...
Леглото е разрошил
Самотата бяла е въздъхвал
Гневът във шкафа е затрил
и си е тръгнал нежелан...
***
Някой те е имал…
Ах, в нежни дози
мъката горял...
Някой те е имал, мила
приятелят
не се е колебал...
***
Някой май е сянката подучил
и застраховал я в мечта...
и
Някой
Някой
Някой
е стихвал не една съдба...
***
Сърдечен ритъм на колибри
перото мое обитава
в безумни пламъци аз тлея -
не се научих да живея...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Донърджак Всички права запазени
