старецът 

                                 със сивата си шапка

                                разхожда пролетни врабци

                                бягам

                                от мислите на посребрен следобед

                                 слънцето обветрено полита някъде там

                                където не съм

                                        и няма да бъда 

                               *** 

                                     Погледни във мен

                                      Погледни във мен

                                      Погледни във мен

                                      впечатана сянка на птица

                                      спомен стихиен

                                      сърце

                                      Погледни във мен -

                                         виж как времето бърза

                                      Погледни във мен

                                      когато е късно...   

                                     ***

                                                Тя е сърце, Татко мой!

                          тя плаче с късния пустинен дъжд

                         милва откраднати мигове

                          разказва страстите до дъно

                          обича чуждите мечти

                          немее в детските очи...

                          тя ни чака... татко 

                        *** 

                            Не сме толкова различни

                                                        сърце

                            в консенсус сме без нея -

                             не можем   

                             ***

                          Припокриват се сенките

                                             делнични

                           твърде отляво

                                     е слънцето

                           тупТИ  тупТИ

                           туп

                           Ти  сърце    

                              ***

                           за да заскитат клетките

                                                прегръщаш

                           от недохранен миг по-студено

                                               поражда те вятъра

                           към бащин дом

                                               през рамо не поглеждаш

                            удивява те смъртта

                                                поощрила

                            сините гнезда

                                              на всички съмнения

                            признай си

                                         сърце    

                            ***

                           - Истински не бях -                           

                            боли ли те, сърце? 

                           - Боли... боли без нея...

                              боли със теб...  

                            ***

                                    ТИ идваш...                                  

                                     пречупваш ме

                                    СЕГА съм облак...

                                     не сънувам  

                                   ***   

                                                                         Някой е идвал...

                                        Леглото е разрошил

                                        Самотата бяла е въздъхвал

                                        Гневът във шкафа е затрил

                                        и си е тръгнал нежелан...      

                                     ***

                                        Някой те е имал…

                                        Ах, в нежни дози

                                        мъката горял...

                                         Някой те е имал, мила

                                         приятелят

                                         не се е колебал...  

                                          ***

                                        Някой май е сянката подучил

                                        и застраховал я в мечта...

                                          и

                                         Някой 

                                         Някой

                                        Някой 

                                          е стихвал не една съдба... 

                                           ***

                                             Сърдечен ритъм на колибри

                                             перото мое обитава

                                             в безумни пламъци аз тлея -

                                             не се научих да живея...