Si jeunesse savait, si vieillesse pouvait...*
на Гана и Осо
„Ех, да бях млад!-ти ми каза-
Как чудно бихме живели!
Любил те бих на талази,
а Мадрид би бил наш!Целият!“
И млад да бе, мили друже,
нямаше тук да се връщаш!
Там щеше служба да служиш...
Там щеше да градиш къща...
Само едно е безспорно-
че във живота тъй става:
докато място ни сторят
нашето време минава.
Ех!Що не бяхме, по чудо,
с трийсет лета по-зелени,
но с трийсет века по-умни!
Как чудно бихме живели...
----------------------------------
*(фр) Ако младостта знаеше, ако старостта можеше.
© Петя Божилова Всички права запазени