27.10.2012 г., 13:31 ч.

Сигурно след време 

  Поезия » Любовна
610 0 3

"Здравей" - не ми каза ти. - "Радвам се да те видя!
Толкова дълго отсъствах от твоя град!"

"Здравей" - не ти отговорих. - "Забрави ли за обидата?
Всеки ден се питах къде си из Божия свят."

"Бях зает; покорих върхове” - не ме успокои, ама никак!
- „И промени търпях. Не знам дали помъдрях"

"Но защо не ми писа?" - не те попитах.
- "Толкоз пъти наум нашата среща я проиграх."

"Ами на! Уплаших се" - не си признаваш, покашляйки.
- "Изведнъж се оказа, че си се влюбила в мен".

"Боже, беше отдавна! И ти ли не си забравил?”
- не се вълнувам и не ме присвива корем.

"Да започнем оттам, откъдето сгрешихме!"
- не ми предложи, а толкова си мечтах .

Не се изложих, не те разпитвах
и че заплаках, не ме видя.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??