Сигурно след време
"Здравей" - не ми каза ти. - "Радвам се да те видя!
Толкова дълго отсъствах от твоя град!"
"Здравей" - не ти отговорих. - "Забрави ли за обидата?
Всеки ден се питах къде си из Божия свят."
"Бях зает; покорих върхове” - не ме успокои, ама никак!
- „И промени търпях. Не знам дали помъдрях"
"Но защо не ми писа?" - не те попитах.
- "Толкоз пъти наум нашата среща я проиграх."
"Ами на! Уплаших се" - не си признаваш, покашляйки.
- "Изведнъж се оказа, че си се влюбила в мен".
"Боже, беше отдавна! И ти ли не си забравил?”
- не се вълнувам и не ме присвива корем.
"Да започнем оттам, откъдето сгрешихме!"
- не ми предложи, а толкова си мечтах .
Не се изложих, не те разпитвах
и че заплаках, не ме видя.
© Павлина Гатева All rights reserved.
СУПЕР Е!
