1.12.2011 г., 18:07

Сила

636 0 1

Тя бе слаба. Бе наивна.

И живееше в Райските градини.

Но в живота всичко си отива -

и така от Рая си замина.

 

А животът - с цялата си грубост

я посрещна. И от прага

повали я. Свикнала на друго,

опита тя с мечтите да избяга.

 

Изтръгнаха ги от сърцето ú без милост -

и последната надежда тя изгуби.

Чак тогава осъзна - ще бъде силна,

не ще си позволи светът да я погуби.

 

Изтупа тя прахта от свойте дрехи,

усмихна се и бавно се изправи -

познала вече вкуса на неуспеха,

откри в себе си тя сила да се справи.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Или Дадарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...