Dec 1, 2011, 6:07 PM

Сила

  Poetry
634 0 1

Тя бе слаба. Бе наивна.

И живееше в Райските градини.

Но в живота всичко си отива -

и така от Рая си замина.

 

А животът - с цялата си грубост

я посрещна. И от прага

повали я. Свикнала на друго,

опита тя с мечтите да избяга.

 

Изтръгнаха ги от сърцето ú без милост -

и последната надежда тя изгуби.

Чак тогава осъзна - ще бъде силна,

не ще си позволи светът да я погуби.

 

Изтупа тя прахта от свойте дрехи,

усмихна се и бавно се изправи -

познала вече вкуса на неуспеха,

откри в себе си тя сила да се справи.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Или Дадарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...