1.09.2012 г., 22:21

Силните

586 0 0

Не е вярно, че силните не плачат,

плачем и още как,

но само по веднъж.

 

И силните грешки правим,

но намираме сили да не ги повторим.

 

И силните страх ни е,

с разлика една обаче -

ний от другите, не от себе си боим се!

 

Не е вярно, че не се влюбваме,

и нас от любов боли ни.

 

И когато ни заболи, си казваме:

„Аз съм от силните,

нека си поплача!”

 

И си се наплакваме,

но на следващия ден ти вече не съществуваш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елизабет Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....