16.09.2009 г., 13:18

Силуети

1.2K 0 14

Призрачни фаталности се крият
в стаята тъй прашна, там, където
зад завеси от самотности умират
намигванията беззвездни на небето.

А на пода силуетът дреме
с дъх на вечна залезност, което...
предвещава счупено от прашност време,
както и само безсмъртие проклето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Преследваща северния вятър Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Наистина ли си само на 18? Браво!!!
  • Четох те още онзи ден. И ми хареса.
    Пишеш все по-добре.
    А аз ти се радвам.
    Прегръщам те!
  • на път...
  • Тем, хубав предметизъм (даже си записвям някои думи ). Сега сериозно. Допадат ми олицетворенията на съществителните като самотност, залезност. Страшно добър похват. Ииии лъха на самота и лека обреченост. Поздрав!
  • Привет! Благодаря на всички, които така редовно всъщност четат дори мрачните ми стихове Оценявам Да, Ани, цели 18. Щеше ми се да са по-малко.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...