Симулация
Сега е пролет, а за "зима" пиша –
ледени устни впила в душата...
Скована от лед, гръдта трудно диша
и без любов – плач чувам в тишината!
Плачът безгласен е, на сърцето мое,
преследва ме в деня ми и нощта –
затворило се е самò, във нещо свое,
не вижда и не иска да знае за света!
Невидима за други, раната кърви,
агонизира то – неистово се бори!
Без тебе в нищото ще продължи,
привидно ще е живо – за какво ли?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Pepi Petrova Всички права запазени
