Сега е пролет, а за "зима" пиша –
ледени устни впила в душата...
Скована от лед, гръдта трудно диша
и без любов – плач чувам в тишината!
Плачът безгласен е, на сърцето мое,
преследва ме в деня ми и нощта –
затворило се е самò, във нещо свое,
не вижда и не иска да знае за света!
Невидима за други, раната кърви,
агонизира то – неистово се бори!
Без тебе в нищото ще продължи,
привидно ще е живо – за какво ли?
© Pepi Petrova All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
