i2na (Инна)
145 1101
3.02.2009 г., 13:37 ч.

Символите 

  Поезия » Друга
1007 0 12

Разхвърляна съм късово из дните,

а всеки миг е цялост - като сфера...

Понякога буксуваш във очите ми

и никой друг не мога да намеря.

А птиците, родени от съня ми,

на хиляди ята кръжат в небето.

След сблъсък в бреговете на ума -

събуждам се с пера във шепите.

Когато няма слънце и е сиво,

морето се втвърдява като восък.

Порязват водораслите и мидите,

и пясъкът дори боде по босото.

А хората под черните си шлифери,

застанали на края на бетона,

мълчат. И само грайфери от питане

напомнят, че е път и че ме води

нанякъде копнежът ми за смисъл.

Не виждаш ли, че още те тълкувам?

Понякога почти откривам нишката...

Но спра ли се в очите ти - буксувам.

© Инна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??